Lynch - 2003 - Последен поглед назад (демо)

Оценете
(0 гласа)
изпълнител:  Lynch
албум: Последен поглед назад (демо)
година: 2003
носител: CD
издател: No
tracklist:


 
  1. Пого в 280
  2. ТъмнинСка
  3. Момичето без чувства
  4. Здравейте, аз съм идиот
  5. Твърде късно (мечтаех да те разбера)
 
Велин Георгиев (Вело) - бас, вокали, китара, семпли


Пого в 280


текст: Вело

Наскоро сбъднах си мечтата
да карам градски автобус
От малък не понасям потните шофьори,
които имат чалга вкус

Това бе краят, настъпи рая,
шофьорът вече е пънкар
И пуска Rancid - какво учудване!!
Един за всички почна пого

Чуваха се викове: “Моля, спрете автобуса”,
но шофьорът бе пънкар и не искаше да слуша
И хора, от страх, пребиха контрольора
Помислиха го за скинар

Група сдухани студенти
ни заповядаха да спрем
И тъй като се имаха интелигентни,
решихме да ги изнесем

И през вратата - на улицата,
със скъпите им чехли пъхнати в устата
А стадо гребени нахлу примамено
от хубавият масов бой

Заповядайте пънкари в градският транспорт!
Поръчайте си музика, създайте си комфорт
Билет за пого и после лед,
ако се чувстваш още жив
...........................
Билет за пого и водка с лед
Крещете силно PUNK’S NOT DEAD !!!


ТъмнинСка


текст: Вело

Момичето без чувства


текст: Вело

Какво като ми подари букет цветя?
Какво като на двамата очите ни са сини?
Какво като по мен ти тайно полудя?
Това за мен не са достатъчни причини
Целувките, които с мене сподели,
не значат нищо – аз просто се преструвах
И затова за тях сега не ме боли
Дори за твоите сълзи

Ха-ха-ха-ха. Аз съм момичето без чувства
Ха-ха-ха-ха. Защо се влюби не разбрах
Не знаеш ли? Аз съм момичето без чувства
и не разбирам твоя страх

Какво като с усмивка винаги ме гледаш?
Какво като се радваш когато съм с теб?
Какво като разбраха всички колко си наивен?
Това не гъделичка нищичко в мен
Целувките, които с мене сподели
които мислеше за истински, красиви,
Не бяха нищо друго, само куп сълзи
и те за жалост се оказаха фалшиви

Ха-ха-ха-ха. Аз съм момичето без чувства
Ха-ха-ха-ха. Защо се влюби не разбрах
Не знаеш ли? Аз съм момичето без чувства
и не разбирам твоя страх


Здравейте, аз съм идиот!


текст: Вело

Не искам да се променя
и затова натъмно пиша тази песен
Не искам да се изкривя
и затова на никого не съм полезен
Дали от страх главата си вкопавам?
Дали не искам друг да го направи вместо мен?
Но вярвам в себе си, че няма да пропадна
Когато всички вие го очаквате
Опитай пак! Какво ти струва да си интересен?
Направи го сам! Не чакай друг да пее тази песен
Какво ти струва да си интересен?
Какво ти струва да си тиква с плесен?
Какво ти струва да си интересен? (2) 
Здравейте, аз съм идиот!
Ха-ха идиот!


Твърде късно


текст: Вело

Искаш ли да бъдем семки от резен лимон
в бучка мед, топящ се в чая?
Искаш ли да бъдем двете малки неща, 
дразнещи света?
Искаш ли да си играем двамата в калта
или да правим дупки в тротоара
Може и да искаш, твърде късно е сега
да бъдеш моята мечта

Да, знам, трябва да те разбера
Трябва да те разбера. (Твоята душа)

Искаш ли да бъдем неоправено легло,
в което двама се натискат
Искаш ли да бъдем двойка карти за игра
в трепереща ръка
Искаш ли да нарисувам твоето лице
зад перде от чувства в мрачна стая
Може да не искаш, твърде късно е сега
ще бъдеш моята мечта

Да, знам, трябва да те разбера
Трябва да те разбера. (Твоята душа)

Искаш ли да бъдем аз и ти и той и тя,
които често се събличат
Искаш ли да бъдем двойка карти за игра,
решаващи съдба
Искаш ли да бъдем дъвка или пък петно
на чисто бяло и разхвърляно легло
Може и да искаш, твърде късно е сега
Мечтаех да те разбера

Малките неща, които никога не забелязваш
винаги те дразнят, а ти се чудиш как да не го показваш
Е, аз съм... да, от тях , трънче в душата ти съм
И знаеш че съм тук, но пак очакваш друг
Аз съм бананова кора, мечтая си да се подхлъзнеш
Сега не ме ли стъпка, точно когато бързаш
Провалям ти срещата – много съжалявам,
Че падна в локвата, която аз успях да изпикая
Свали си слънчевите очила, все пак е десет вечерта
А може пък и да ме видиш, да ме обидиш
Да се почувствам зле, а ти по-добре
Запази това, което знаеш, прави това, което можеш
И не си мисли, че някога ще успееш да избягаш
От малките неща, които, мила, заслужаваш

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

Допълнителна информация